Постинг
01.06.2009 14:18 -
Жаден за капка надежда
Жаден за капка надежда
изгаряш в пустиня от лъжи,
болка денят ти отрежда,
безнадеждност край тебе кръжи.
Отдавна предаден се луташ,
пред теб лимузина лети,
а ти товара си буташ,
не останаха вече мечти.
Само празната стая
е скътала детския смях,
мисълта ти спомен извая,
изгаря те болка за тях.
Бедността ужасна ги прогони
слуги да бъдат надалече,
стон сърцето ти отрони
и сълзите капят вече.
Кога ли пак малки ръчички
ще стискаш в коравата длан?
И красивите детски очички
ще видиш реално не в блян.
Своите приказки мъдри
няма на кого да разкажеш,
да погалиш немирните къдри
фокус дори да покажеш.
С мъка затваряш очите,
сънят бяга много далече,
там, където в мечтите
прегръщаш внучето вече.
Няма коментари