Постинг
29.05.2009 23:42 -
Къде отиваш?
Отчаянието вече е във хората,
апатията бавно те обсебва,
спира се на прага ти умората
и как коварно те издебва.
И вече нямаш капка сили.
Напразна ли бе цялата борба,
сълзите кървави пропили
живота ти-най-жалката творба?
И като лист от есента отронен
се луташ във безпътица и страх.
Смехът отдавна е прогонен
ах, този сладък детски смях.
Как щедро бликаше доскоро
прогониха го грозни страхове.
Ще чуеш ли пак някога отново
как мъничка надежда те зове?
А днес и върховете са далече,
нямаш сили да ги изкачиш.
Как доброволно се обрече
пред наглост тежка да мълчиш?
В черупка малка да се свиваш
щом някой от живота ти краде.
Отровата на глътки да отпиваш.
Къде отиваш? НАКЪДЕ?