Попаднала в най-стария капан

на страшна и жестока сила,

на демон зъл и разюздан,

душата в ужас се е свила;

Че неусетно потъва в забрава

велика стара заръка:

“Аспарухова земя не се продава”,

а в сърцето ти е черна мъка.

Грозна сила днес вилнее

и отнема ти земята,

а след нея тя пустее,

твоята Родина свята.

Разрухата вече обхваща

гордост и човешка вяра.

Живота ти по дяволите праща,

всички пътища пред теб затваря.

И погребва с черна плащеница

твоята мечта недоживяна.

Като покосена в полет птица

и надежда вече не остана.

А какво ли всъщност ти остана?

Болка, ужас, нищета,

на страха студената стомана

и на безизходицата пропастта.

Докога във този сън

живота ти ще преминава?

А насилника отвън

безнаказан ще остава?

Колко още ще търпиш

старци и деца да мачка?

Можеш ли да продължиш

да си негова играчка?

Как, не се ли умори

оскъдния си залък да му даваш,

да поднасяш двете си страни

и децата си да му продаваш?

На този вечно скитащ паразит

невидим, непознат, недосегаем.

Зад маската на благодетел скрит

живота ти превръща в ад безкраен.